Фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда“
История
Храмът „Дева Мария – Майка на Светата надежда“, по-известен като Немската църква, се намира в източната част на с. Бърдарски геран. Завършен и осветен е през 1929 година. Изграден е в рамките на немската енория, обособена в тази част на селото, заселено от банатски българи католици, които се завръщат в родината си след Освобождението на България от турско робство, през 1889 година. Заедно с тях идват и немски семейства, т.нар. „шваби“, които по онова време били многобройни в областта Банат. Двете общности си сътрудничели добре там – едните били добри земеделци, а другите – занаятчии, и затова решили да продължат тази симбиоза, като създават в Бърдарски геран своеобразен земеделски, културен и духовен католически център.
Въпреки допирните точки между двете общности, всяка се стремяла да запази своята идентичност, което наложило изграждането на две католически църкви, две училища, два отделни свята, които все пак били едно цяло.
През 1913 г. немците отправят молба до епископ Дамян Теелен за изграждането на немско училище, където немски монахини да се грижат и да обучават децата им. Това става факт през 1925 г. когато се обособява имот от 10 дка, върху който биват построени манастир на сестрите от ордена на бенедиктинките, детска забавачница, училище и църква. В забавачницата сестрите се грижат за децата от 3 до 7 години и на двете общности в селото и ги обучават на немски език, без да правят разлика между тях. Отделно се водят курсове по книжовен немски език и за възрастни.
За съжаление няма много източници, още по-малко официални такива, около историята на самите сгради, липсват чертежи и факти, които са ни необходими днес, но по онова време хората сякаш са се уповавали на вярата и духовността, вместо на материалното, и са живели с мисълта, че ще оставят нещо след себе си за идните поколения, които ще се грижат и ще продължат делото им.
Краят на тази приказка идва по време на Втората световна война, когато Хитлер решава да пресели всички етнически немци от източноевропейските страни обратно в Германия. Правителствата се споразумяват и между 1941 и 1943 г. от пределите на България се изселват общо 2 150 етнически немци, които били български поданици. По това споразумение през пролетта на 1943 г. от Бърдарски геран на две вълни се изселват 164 немци и 33 немци от с. Гостиля. На мястото на изселените през пролетта немци, през есента на 1943 г. идва последната вълна банатски българи и ги населват в къщите на немците в източния край на селото, като дори ползват и храма, който все още е действащ, но не за дълго поради установяването на комунистически режим в страната през 1946 г.
Настояще
Макар и носеща белезите на разрухата, опорочаването, обезверяването и забвението, Немската църква продължава да издига прегърбената си, продрана снага в източната част на селото, напомняйки ни за себе си, за миналото, за настоящето, загатвайки ни ненатрапчиво, но безпрекословно бъдещето. Такова, каквото ни очаква. Такова каквото го градим. Днес.
Когато Църквата и комплексът към нея биват обявени за продан от сестрите бенедиктинки, които нямат нито физически, нито финансов ресурс да се грижат за тях, прогнозите за спаяването им и развитието на каквато и да било дейност, изглеждат неясни и мрачни. Докато не се появява купувач – семейството на Мариела и Калин от с. Бърдарски геран, носещи в сърцата си вярата в Бог, самосъзнанието и отговорността за принадлежност към паметта на предците си – ценности, които възпитават и у децата си – Роберт и Мария, и се надяват да събудят у всеки, който е забравил за тях.
Затова заедно решават да приемат дадената им възможност като мисия за нещо по-голямо и значимо от това да притежават късче земя. Ставайки собственици на църквата, която повечето хора очакват да бъде срутена, за да не причини сериозни щети от саморазрухата си, Мариела и Калин решават да поемат по трудния, но светъл път на надеждата и вярата в това, че съхранението на едно парче християнство, едно парче история, едно парче архитектура, едно парче сърце, си струва.
На 11.05.2021г. – денят на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, покровители на Европа, изографисани над олтара на католическата немска църква в Бърдарски геран – уникален за страната ни стенопис, е учредена фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда“. Случайност в неслучаен ден. За нас – знак от Господ.
Холандската следа
Колко от вас, които сте посещавали църквата „Дева Мария – Майка на Светата Надежда“, сте обръщали внимание на плочата, която се намира на фасадата точно над централния вход?
Гласи:
Zum ewigen Andenken an die Stifterin dieser Kirche Fräulein Cornelia Th. M. E. Schade
Oosterbeek – 1933 – Holland
В превод:
В памет на основателя на тази църква госпожица Корнелия Т. М. Е. Шаде, Остербек – 1933 – Холандия
В опитите си да разберем повече за тази жена, която никой никъде не споменава до днес, този надпис ни отвежда на пътешествие, чиито следи стигат до холандски архив, разказващ ни за семейството на Корнелия Терезия Мария Елизабет Шаде.
През 1872 г. Карл Мари Франц Шаде (1849-1920) се жени за Терезия Мария Анна Елизабет Дикман (1848-1936). Семейството живее в Амстердам и се занимава със семеен бизнес, свързан с текстил – завеси, дамска мода и др. Те имат три деца: през 1873 г. се ражда дъщеря им Корнелия Терезия Мария Елизабет, през 1875 г. синът им Карол Йосиф Флавий Мария Ромуалд и през 1880 г. Терезия Мария Антония Йозефа.
Карл Шаде разширява значително имуществото на семейството като освен придобиването на жилищни имоти в различни населени места (Zuidschermer, Oudorp, Oosterbeek), закупува и няколко ферми в Северна Холандия.
Най-малката дъщеря – Терезия Мария Антония Йозефа Шаде (Theresia Maria Antonia Josepha Schade) се омъжва за Аlphons Maria François Louis Povel през 1906 година. Семейството живее в Баарн (Baarn).
Синът на Карл и Терезия – Карол Йосиф Флавий Мария Ромулад Шаде (Carolus J.M.R. Schade) учи в Хаарлем (Haarlem), живее за кратко в Утрехт. Създава семейство с Клара Алфонс Йоанна Мария Повел (Clara Alphonse Johanna Maria Povel) през 1908 г. Карол работи в издателствата B.F.M. Mensing и C.L. van Langerhuijzen – най-голямото католическо издателство и книжарница в цяла Холандия, със седалище в Амстердам.
Най-голямата дъщеря – Корнелия Терезия Мария Елизабет Шаде остава неомъжена, но продължава делото на семейството си, които са потомствени католици в продължение на векове. В началото на 20 век фамилията прави регулярни дарения за построяването и възстановяването на църкви, дават заеми и щедри спонсорства. Паркът в Остербек получава името „Корнелия“ (в знак на благодарност към Корнелия Т. М. Е Шаде). Към днешна дата паркът е парцелиран и застроен, но остава улица на името на Корнелия в знак на почит и благодарност към паметта и делото ѝ.
Източник: https://heemkunderenkum.nl/oosterbeek-corneliapark/
Успяхме да установим контакт с наследници от фамилията Шаде. Те бяха много развълнувани да разберат за нашата инициатива и споделиха с нас снимки, с които разполагат в личния им семеен архив, както и ни разказаха, че свещеникът, който е комуникирал с Корнелия Шаде, а по-късно (след смъртта ѝ) с нейните брат и сестра е бил о. Емил Фрое. Благодарение на него и щедростта и подкрепата на Корнелия Шаде е изградена църквата „Дева Мария – Майка на Светата надежда“. Снимките са любезно предоставени от Карол Шаде – внук на Корнелия Шаде (по линия на нейния брат).
За нас
Фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда“ се състои от тричленен управителен съвет – Мариела Калчева, Калин Йозов и Светлана Караджова, както и от шепа доброволци, които също като УС, активно работят за изграждането на цялостна концепция за възстановяването на църквата и разпознаването на фондацията и разпространението на целите ѝ не само в България, но и в чужбина.
Усилено издирваме информация; извършваме преводи на исторически текстове и архиви; създаваме конатки и приятелства с други организации и дарители; неуморно търсим възможности и се стараем да насърчаваме всяка материална и нематериална помощ, която би могла да е в подкрепа за нашата кауза. Създадохме Facebook страница, където споделяме всичко, което ни вълнува, и уебсайт, в който освен историята на нашето пътешествие, улесняваме дарителството посредством международна дарителска платформа.
До момента, благодарие на щедростта на дарители и доброволци, успяхме да организираме почистване на избуялата растителност в имота и лазерно сканиране на църквата “Дева Мария – Майка на Светата надежда”. Посредством него получихме геометрично верен 3d модел на сградата. Също така бяха направени снимки с дрон, които дават възможност да се създаде 3d модел с висока детайлност. Двете заедно плюс софтуер в ръцете на специалистите изградиха 3d модел на църквата с много висока резолюция. От него лесно беше извлечена много необходима за реставрацията информация – хоризонтални и вертикални сечения, фасадни и хоризонтални планове, снимки на материали, размери и др. Този модел се използва и за дигитално архивиране на сградата и същевременно е отлична основа за проект за реконструкция.
Контакт
Бърдарски геран, ул. „Васил Коларов“ 20, п.к. 3259, обл. Враца
E-mail: contact@virginmaryfound.org
Тел: +359 887 599 522
Дарения
Ако припознавате каузата ни като своя и искате да сте подбудител в спасяването и възвръщането на живота в това свято и така специално място, можете да дарите финансови средства по сметката на фондацията:
IBAN: BG14IABG74731000583401
BIC: IABGBGSF
Титуляр: Фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда“ / “Virgin Mary – Mother of Holy Hope” Foundation
Всеки дарител получава сертификат за дарение от Фондацията. В случай, че не се свържем с Вас в рамките на 5 дни от датата на дарението, можете да го направите Вие без колебание, тъй като не винаги успяваме да открием необходимите координати за изпращане на сертификата.
Ако сте фирма, можем да предложим договор за дарение. За повече информация, молим да се свържете с нас на посочените в секция „Контакти“ телефон или имейл.
Последвайте ни във Facebook , където споделяме актуална информация за даренията, дарителите, развитието на проекта, интересни новини, снимки и видеа.
Всички права запазени. Фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда“ @ 2022